Защо ли ...?
Като гълъб, сгушен на перваза,
се ослушвам и не спя.
Какво ли ще ми разкаже
тази ослепяваща луна?
Къде си, как си, кой е с теб,
забрави ли ме с моя свят,
в който от обич аз немеех,
литнал в звезден кръговрат ...?
Обречена бе таз любов.
Не бе щастлива ти край мен,
сама си знаеш ... Ров
лежеше помежду ни,
изкопан от думи и студен ...
Защо ли очаквам тъй вглъбен
от луната да ми каже
нещо? Пак ще дойде ден,
труден, невъзможен,
без думичка от теб една ...
Само с вълшебния ми спомен
още дишаш в мен едва-едва ...
© Валентин Василев All rights reserved.
