Защо ли Бог направи ме Поет?
... вървя – и ритам мъртвите листа,
а може би горя във тях на клада? –
уж? – светла есен Бог ми обеща,
пък аз се чудя кой съм в листопада.
И – питам се с наивност на дете,
избягало от детската градина –
защо ли тук дошъл съм въобще?
Защо от този свят ще си замина?
Дали красиво своя миг живях?
Или не знам дали живях изобщо? –
прашинка от Божествения прах.
Човече в милиардната ни общност.
Нахраних ли ви с черния си хляб?
Отпихте ли от черната ми бира?
Мен Вечността ме върза със канап
за бездните беззвездни на Всемира.
Защо ли Бог направи ме Поет? –
се питам в най-несвестните си доби.
Човекът, който утре – в пет без пет,
ще ви събуди с пет куплета Обич.
© Валери Станков All rights reserved.
