ЗАЩО ЛИ СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА
На Ж.
Един въпрос си задавам сега –
защо ли се раждаме на света?
Време и място не избираме ние.
А кой може от другите да се скрие?
Съдбата си своя
всеки може да промени,
ако има воля
или просто с много пари.
Хора различни срещаме по света,
но в него търсим само една
личност, която мечтаем ние
сърцето свое да ни разкрие.
Нас двамата в него да събере,
нищо, че казват: “Светът голям е!"
Защото се превръща той в излишен,
има ли до теб някой да диша,
горещо да си мечтае,
заедно да сте желае.
Защо ли все пак се раждаме на света?
Кой да остави ще може в него следа?
На кого ли трябва да си платим ние
за да може всеки света да открие
и в него човека, за когото
ще се кълнем,
че е по-мил от живота?
Думи различни и прости. Обикновени.
Градим от тях клетки
на мечти съкровени.
Затова ли само се раждаме на света?
Спомен у някого ще приемем ли за следа?
Или ще бъде нормално
с това да се утешим
и след това скромно
нейде да замълчим?
Сложен въпрос си зададох сега,
а и друг върти се в мойта глава.
Без нас какво ще представлява светът?
Ако те няма, не чувстваш нищо.
Но когато другият липсва?
Думите тези пиша сега. А защо?
След като да споделиш
ти нямаш с кого.
Завиждам на другите,
пишещи с фантазия
и прекрасно разбирам,
че мойта, май, няма я.
Защото, ако нещо не изживея,
аз после не мога с листа да се слея.
Поетите истински
думи такива намират,
за които си мислиш,
че от сърцето извират –
четеш и обгръща те тяхната музика.
Пиша и слушам песен една,
странно красива изглежда тя –
“Думите не идват лесно при мен”.
Значи не съм бил сам
аз в този свят голям.
И други е имало под небето,
които ги е боляло сърцето
и са създали това,
що сега слушам в нощта.
И разбирам, че въпросът,
който си зададох сега
има отговор прост:
Ние се раждаме на света
за да изпитаме любовта!© Вили Тодоров All rights reserved.
