Jul 23, 2008, 10:34 AM

Защо любовта прощава

  Poetry » Love
877 0 8


Срещнах те случайно,

виновно гледаше ме ти.

Разочарованието бе сърдито,

а любовта - готова да прости.



Колко пъти ще прощаваш

 и ще протягаш пак ръце.

Нима, любов, те заслужава,

сърцето как да  разбере.



Гнездо в него ти си свила

и ведно с него ти туптиш.

Ритъмът нима ще спира,

щом от гнездото излетиш.



Знам, че искаш да живееш,

а и пусто е без теб.

Животът ще е сив и празен,

сърцето с късчета от лед.



С теб, любов, се чувствам жива,

годините не ги броя.

Щом в сърцето трепет има,

мога ли да не простя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не съм съгласна с тебе никога не се прощава точно когато има Любов!!!Или поне аз не успях.Поздрав от Вили
  • Има ли любов,има и прошка.Все пак безгрешни хора няма.Прекрасно стихотворение.
  • Запази трепета, Лили!!! Поздрави!!!
  • Поздрави, Лили!
  • толкова хубаво...!
    не може, мила Лили, щом трепет има...прощаваш...
    Любовта е даване и прошка...няма приятелство...а чувство!
    с много обич за теб.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...