Защо любовта прощава
виновно гледаше ме ти.
Разочарованието бе сърдито,
а любовта - готова да прости.
Колко пъти ще прощаваш
и ще протягаш пак ръце.
Нима, любов, те заслужава,
сърцето как да разбере.
Гнездо в него ти си свила
и ведно с него ти туптиш.
Ритъмът нима ще спира,
щом от гнездото излетиш.
Знам, че искаш да живееш,
а и пусто е без теб.
Животът ще е сив и празен,
сърцето с късчета от лед.
С теб, любов, се чувствам жива,
годините не ги броя.
Щом в сърцето трепет има,
мога ли да не простя.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
