Jul 23, 2008, 10:34 AM

Защо любовта прощава 

  Poetry » Love
755 0 8


Срещнах те случайно,

виновно гледаше ме ти.

Разочарованието бе сърдито,

а любовта - готова да прости.



Колко пъти ще прощаваш

 и ще протягаш пак ръце.

Нима, любов, те заслужава,

сърцето как да  разбере.



Гнездо в него ти си свила

и ведно с него ти туптиш.

Ритъмът нима ще спира,

щом от гнездото излетиш.



Знам, че искаш да живееш,

а и пусто е без теб.

Животът ще е сив и празен,

сърцето с късчета от лед.



С теб, любов, се чувствам жива,

годините не ги броя.

Щом в сърцето трепет има,

мога ли да не простя.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??