Защо ме обичаш сега,
когато сезонът заспива?
Когато бурята отлетя, когато сърцето отмира?
Защо ме обичаш сега?
Трепетни думи шептиш ми...
Горка и тежка сълза плакне и дави въздишки?
Поглед назад обърни и там ще ме намериш цяла -
с блеснали в радост очи, усмихната и засияла...
Защо ме обичаш сега?
Дъното вече усещам...
Късно е за любовта -
в отвъдното ще се срещнем...
07.09.2013 г.
© Таня Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
