Защо не сме хора,
защо не сме добри,
защо ден след ден
вършим само злини?
Защо не сме любезни,
защо не сме учтиви?
За да сме добри,
трябва да сме мили.
Толкоз ли е трудно
да кажеш "извинявай",
или пък с усмивка
да кажеш "заповядай"!
Няма ли в сърцата ни
капка доброта,
на изпаднали в беда
да подадем ръка?
© Таня All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
