Защо е нужно да обичаш,
когато от всичко се отричаш.
Робиня на собствената си душа,
ето това е любовта.
Даряваш топлина и ласки,
получаваш лъжливи маски.
Чакаш търпеливо да се промени,
сълзи проливаш и пак боли.
И какво да правиш, не знаеш,
какво ще поднесе живота, гадаеш,
надежда, че всичко ще се подреди,
изпълва безбройните горчиви сълзи!
© Милена All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
