Защо се сърдиш?
Защо се сърдиш бе, жена?
Та аз не съм ангел, нито пък светец...
Човек съм, грешник!
С греха от раждането обременен...
Затова ли сърдиш се сега?
Та грешница и ти си като мен!
Това, че от ребро си сътворена
не по малко грешна си нали?
И адът е за нас създаден,
а не за мен!
Не бягай от вините -
те пречистват ни душите!
Стига да ги осъзнаем
и навреме да се покаем...
Вините, опитът от тях,
те ни извисяват и помъдряват...
Не гледай само в мен!
А спри, огледай се и ти,
Одежди съблечи и душата оголи...
тогава може би ще разбереш,
че ти също грешник си, човек!
© Димитър Митов All rights reserved.
