Отпуснат ли за малко клупа въжен
и ето – с удоволствие се бесим.
Сами се заблуждаваме и лъжем,
а сметката ни – все едно, към кесим.
Един да тръгне – цяло стадо блее,
народ такъв... Горката ни Родина!
Вълкът и той по овчи се белее
и май е на овчарите роднина.
Защо срами се Ганьо, юродиви,
сираци и вдовици да погледне?
Трапец - бесилка... Колко му отива!
А циркът? Май ще трае до последно...