Защо свещите не говорят...
В бара, съботно, очите ни
се стигаха на дансинга задъхани.
Всеки следващ път мечтите им
бяха на секунда да се пръснат.
Искахме се като омагнитени.
Зареждахме се до червено всяка среща.
Мислите ни, на табло Любов занитени,
се целуваха пред ароматни свещи...
С дъх на скитница, намерила
своя принц в грозната гора...
С дъх на скитник, ровещ в мрак,
запалил паднала звезда...
Непоканен вятър музиката спря
и върху нея хвърли мрежа.
Избягала принцеса тя била!
Как могъл съм да не забележа...
Крехкостта й - млада и прозирна,
безгласно на свещи е виела
и с настоятелност гримирана,
белезите-собственост е криела...
© Ниела Вон All rights reserved.
