Защо те обикнах?
***************
Леко вървя, отново съм сам,
глухо долавям шума на кръвта си,
защо те обикнах, направо не знам,
всяка нощ да те виждам в съня си.
Ти идваш към мен усмихната, мила,
очите ти греят с пламък зелен...
Гореща любов в гръдта потаила,
целуваш дъха ми и лягаш до мен.
Тръпки разлагат моето тяло,
с устни докосвам твойте бедра,
телата се гърчат под топло одеяло,
сякаш се гъне морска вълна.
Устни горещи целувам в забрава,
косата с лунен оттенък искри,
червило разлято чар ти придава
и пот от страстта по лицето блести.
Отново вървя - отново съм сам,
отново нощем те виждам в съня си,
защо те обикнах ли, вече го знам,
защото те нося в кръвта си...
***************
© Валентин Желязков All rights reserved.
