Защо тогава?
Неземно си прекрасна,
Родино наша, мила.Свободно в тебе раснат
величие и сила!
И синьо е небето,
и бистри са реките,
и красно е полето,
и гъсти са горите.
И плодна е земята,
високи - планините,
чаровни са децата,
красиви са жените!
И силни са мъжете,
и знаят да се бият,
да мачкат враговете,
сълзите си да крият!
И слънцето е жарко,
цветята - ароматни,
звездите светят ярко,
житата греят златни.
И славни са дедите,
и знатен е родът ни,
и преживяхме дните
на времената смутни.
Защо тогава, Боже,
във този земен рай
душите си не можем
да усмирим докрай?
И любовта могъща,
и вярата крилата
отново ни напущат
със сила непозната.
О, Боже, остави ни
надежда в тоя час,
че с обич ще изпълниш
отново всички нас!
Та злото да забравим,
доброто да родим
и Тебе да прославим,
та тъй да се спасим!
© Петър All rights reserved.
