Защо? Защо? Защо?
... понякога опитвам да реша и най-неразрешимите въпроси.
По цял ден мъча своята душа нелепи отговори да ми носи –
защо човечеството е на нож с прекрасното в душата на човека?
Защо човек, щом тъне във разкош, душата му престава да е мека?
Защо се мразим? И защо таим добрите думи? – споменче от мама.
И добротата чезне – яко дим! – и всеки миг на Обич е измама.
Защо Луната с ятаган сече дори и най-прекрасните ми мисли?
Защо, когато младо бях момче, бях лудо влюбен в хората лъчисти?
И кой съм аз? Мъдрец, или глупак? И утрешният ден какво ми носи?
Бях кълбовидна мълния по мрак! – кълбо от неразплетени въпроси.
© Валери Станков All rights reserved.
