Защото
Силата на чувствата не се определя от възможността
да бъдат афиширани...
Защо да те виждам, когато не мога
да докосна с пръсти косите ти?
Защо да те мисля, когато не мога
да целуна с обич очите ти?
Защо те сънувам, когато не мога
да те имам наяве до себе си?
Защо те желая, когато не мога
да ти кажа, че вътре у мене си?
Защо се измъчвам, макар и да мога
да отхвърля всичките ереси?
Защо се отлъчвам, макар и да мога
да поискам прошка от себе си?
Защото е толкова много
и толкова силно това,
което изпитвам, което ми даваш
в скрити мълчаливи слова.
Защото е истинско и страшно дълбоко,
като в онзи девети кръг,
защото се вдигаме горе високо,
а в скрупули долу потъва света.
О, нека те виждам, сънувам и мисля,
дори да не мога до края си
да докосна, целуна и имам наяве
твоя частица, скъпи - ти в мене си!
© Славяна All rights reserved.
