Защото...
Ти си
десният,
силният
бряг на реката,
а аз съм
твойта
мълчана водица...
Защото...
Ти си
гнездото,
а аз съм
пойната птица...
Защото...
Ти си
орелът,
а аз съм
ветрецът,
който
крилото ти гали...
Защото...
Ти си
в окото
звездна пътека,
планета незнайна,
а аз съм
твоята тайна...
Защото...
Дори сега
не зная
как
да те позная...
© Калина Стоянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
