Защото е любов
Ти можеш всякак да я облечеш –
във дрипи или в лъскави одежди,
да я приемеш или прокълнеш,
че ти е взела сетната надежда,
да ѝ се молиш като на богиня
или да я разстреляш със циничност,
да я прогониш в адските пустини
или в нозете ѝ да коленичиш...
Ти можеш всякак да я наречеш –
с красиви думи или със обида,
от нея можеш да се отречеш
или навсякъде във всичко да я виждаш,
да стегнеш шията ѝ във въже
или да гледаш как от теб отлита,
разпъната на кръст да я простреш
или за себе си да я опазиш скрита...
Ти можеш много повече дори,
отколкото самият си го мислил –
на клада можеш да я изгориш
или да я възпееш върху листа.
И пепелта да разпилееш после,
преситен или гладен като куче,
от рима на поет ще те докосне.
Защото е Любов. И ще се случва.
© Христина Мачикян All rights reserved.
