Защото ми е кипнало под веждите!
Зарад онези - няколкото там,
които плетките си изоставиха,
пропуснаха любимия сериал
и в нивата ми със цветя нагазиха
в деня, когато най ми се мълчеше
и исках пъзела да наредя,
и радвах се дори, че вън валеше
и капките дъждовни ще броя.
Но не! Онези – няколкото там,
облечени в лисичите си кожи,
нахлуха във света ми тих без срам
в Спокойствието да забият ножа!
Опънаха си шумните палатки,
мълчах, прощавах им от възпитание,
но кипна ми под веждите! Ей, патки!
Вий нямате ли друго занимание?
Гризе ли ви туй пусто любопитство?
Със лепкави плетни ли го засищате?
Щом аз съм гладна – храня се с изкуство!
Интригите не диря между листите!
До тука със усмивката любезна!
Нахалният ви нрав ме провокира.
Захвърлихте търпението ми в бездната.
Искате клюки? Ето ви секира!
Ще посеча езиците кокоши,
ще стрелям с думи, няма да съм кротка.
Събувайте си калните галоши
щом искате в душата ми разходка!
Простете, че стихът клони към остър,
че няма в редовете нежен тон,
крадци сте на усмивки, не сте гости!
В живота ми нахлувате със взлом!
И тъй като май жизнено е важно
дълбоко в него да наврете нос,
че я на някой кръвното ще падне,
а друг ще се задави със въпрос...
За да сме квит ще пожонглирам с питанките:
Забърсахте ли си прахта от раклата?
Сменихте ли на внучетата ританките?
Не са ли за поливане цветята?
Не е ли за простиране прането?
А тенджерите ви не са ли празни?
За любопитството ме извинете!
(Дали пък то не е от вас заразно?)
Заразно ли? Не... Просто ви се смея
(че уморих се и да съм ядосана).
И докато се опитвам да живея,
гризете се коя съм и защо съм.
За послепис оставям ви по цвете -
от тия, дето вече ги нагазихте.
Ако успеете – го съживете!
Но няма как да залепите вазите!
П.С. - Сега ще ви оставям. Да ме мразите.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
