Защото съм роден да се вълнувам!
Аз може да се скъсам на парчета.
Отвътре в мен гори, изпепеляващо.
Не знам дали душата на човека,
или перото ми е толкоз, разрушаващо...
Но ти не искай да съм тих като река.
Защото съм роден да се вълнувам.
Море да съм, стихиен океан,
за тебе, пълен с обич. До полуда...
Не искай да живея във спокойствие,
когато още себе си прегръщам.
Ръцете ми не знаят, че си моя.
По устните ми, жаждата е пустош...
Не искай да съм силният ти мъж.
Ще се изправя, но сега - на коленѐ,
се моля, от очите твоят дъжд,
да ги намокри, мойте рамене...
Тогава ще съм твоята опора.
Душата и сърцето ми изгарят.
И всичко що раздал съм го на хората,
за тебе във любов ще възкресявам.
Но няма да се късам на парчета!
Събирал съм се - цял за да ме имаш!
Съдбата ни е срещнала за клетва,
в която цял живот ще ме обичаш!...
... защото аз ще те обичам повече...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
