Защото всеки студ сънува лято
Дори в легло от камъни да легна,
ще бъде от сърцето ти по-меко.
Там вечен студ, от зимата по-леден,
не може да стопи с ръце човекът.
И как ли аз леда ти да изтръгна?
Той пуснал е дълбоко в тебе корен.
С усмивка може семе да покълне,
но студ да победи е невъзможно.
Премръзнал, крачиш в пътя без елече
през преспите на тъжната си зима.
Отсреща на обрулен клон черешов
надежда - бяла лястовичка - има.
Дошла е тя при тебе да те сгрее,
невярваща, че ти човек си грешен.
И шепне: "Топлина е!" Ще посееш ли
в сърцето аромата на череши?
Аз знам, че всеки студ сънува лято
и чува на надеждата крилата.
Ледът горя в камината, която
за теб запалих с чувства от душата.
© Цветето Б. All rights reserved.
