Feb 26, 2009, 8:06 PM

Защото знам

  Poetry » Other
1.1K 0 4

И защото знам
че няма утре,
затова ще обичам,
затова ще раздавам от себе си,
затова ще бъда щедър
и всичко ще простя.

Защото няма утре,
ще се усмихвам днес с най-лъчезарната си усмивка,
ще бъда искрен, така както никога не съм бил,
ще запея песните, които харесвам,
ще правя това, което обичам,
защото не знам дали ще има някога утре!

Свикнали с мисълта за утре, бягаме от днес,
когато е трудно и тежко - мечтаем за утре,
когато е хубаво, спираме да го ценим
и разбираме, когато го загубим.

 

Но вече знам - само днес ми е подарен,
само този миг - миг е последен,
само този ден - ден подарен е,
само този живот - живот досега!

И когато минутите свършат,
и когато път няма напред,
ще коленича с усмивка пред Него застанал,
защото знам - живот имам и след това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Краси Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красииии...защото знаеш!
  • Браво Краси,докосна душата ми.
  • Много вълнуващ стих. Страхотно усещане остава след него. Живей всеки миг от живота си с удоволствието за единствен и неповторим и не забравяй, че след живота на земята пътят ТИ не приключва! Харесва ли ти този анализ? Аз така го видях и харесах!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...