Заспивах снощи и сънувах
разплакани очи.
Защо пак моите?
Аз страдах, плаках и тъгувах,
със зъби късах на ръцете си оковите.
Краката ми, нашарени от тръни,
оставяха следи.
Защо не спираха?
От тръните не помнех да боли,
но думи-тръни бавно ме раздираха.
Заспивах снощи и раздрана
с разплакани очи
внезапно се събудих.
От време старо знам, че рани
зарастват бързо, не болят...
но не и думите.
© Мая Попова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
