Jul 28, 2024, 5:02 PM

Застреляй ме от упор

  Poetry
378 1 1

Застреляй ме от упор с дума тежка!
Хвърли ме жив на вълците дори,
преди да се разкъса Хоризонта.
И Залезът – небето овъгли…

Сърцето ми от болката ще млъкне,
но после пак със теб ще затупти,
когато Утрото изплува над Марица.
И болката ми тежка отлети…

Така ще знам, че още ме обичаш,
и още можеш с мене да вървиш,
дори когато всичко заотричаш.
Дори когато всичко премълчиш.

Аз пак ще стана твоят Пълководец!
И пак ще те разкъсвам със очи,
преди сърцето ми завинаги да млъкне.
И цяла вечност после да мълчи…

Застреляй ме – от обич и обида!
Застреляй ме – от ревност и лъжи!
Така ще знам, че даже да си ида
животът ми със теб ще продължи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...