ЗАСЯВАНЕ НА ЦИКЛОН
Сред есенните пазви стихва лятото
с догарящите след горещник въглени.
Не исках да останем непознатите –
подирили подслон сред шепа жълъди.
Не знам защо, но бурите, предвестници
на непредотвратимото изригване,
връхлитат обичайно в сиви петъци –
заченати от най-прекрасни изгреви.
Аз мисля, че излишно дълго влачихме
окови из оскъдните си празници.
Тя, любовта – когато е достатъчна,
едва ли има нужда от доказване.
© Валентина Йотова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
