Затишие пред буря
Изтече слънцето през пръсти
и в угарите се стопи.
Земята с радост се прекръсти
и от лъчите се напи.
Разтвори пазвите си земни
за слънчевата дневна жар.
Нещата станаха проблемни
с предчувствието за пожар.
Вибрира въздухът от жега
под този светъл похлупак.
А божият пастир със гега
събира облаците пак.
И страшна мараня над къра
увисна, като бял чаршаф.
Порасна в птиците кахъра
от поразителния ландшафт.
И спряха мравките да ходят
по техния отъпкан път.
Животните сега не бродят
и крият се във своя кът.
И страшна тишина настана
и всичко живо замълча.
Затишие пред буря стана
и Господ буря заръчà.
© Никола Апостолов All rights reserved.
