Затова е сърце
"Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека.
Но съм сърце, и затова обичам" Никос Казандзакис
Как издържаш ти, малко сърце,
колко още тъга би побрало?
И от камък гранитен да бе,
на парченца би станало цяло.
В рани, в кръпки, а още туптиш.
Не разбра ли, не си заслужава?
Забрави, забрави, забрави...
Тази обич на смърт се равнява.
Тя боли и ограбва. Сълзи
сее в теб. Хапе хищно, раздира.
Не е милата с топли очи,
дето нежно във скута ти спира.
Не е чистият син хоризонт,
в който пееш, мечтаеш и дишаш,
нито тихия шепотен брод,
споделеност и сбъднатост, смисъл.
Ех, да беше тъй лесно, да спре...
Забраняваш му. Край! И се свършва.
Но нали затова е сърце -
да обича до гроб и прекършено.
( на теб... )
© Жанет Велкова All rights reserved.
