Затвор

Не ме завръщай, след като ме гониш.

Не съм вълна̀ за твоя бряг. 

Да бях ти Бог - да ме помолиш, 

аз щях да ти простя за всеки грях... 

Но аз човек съм. Плътнокръвен. 

На всичкото отгоре - мъж. 

Роден с порок, след пъпната си връв, 

да има облачна душа за дъжд. 

Недей очаква да съм онзи същия, 

със търсещи ръце и взор. 

Ти, толкова не ме прегръщаше, 

че аз от мъка построих затвор. 

Сега съм между четири стени. 

Живот досущ, като в килия. 

Присъдата си всъщност Ти. 

Под кръста други ще ме скрият... 

Стихопат. 

Danny Diester