Затворих очи
Затворих очи и усетих ръката ти,
с допир нежен да се рее в косите ми.
Затворих ги и изпих тишината,
премаляла, да чуя плача на звездите.
А онази бяла луна се промъкна
в твоите длани, с тях ме помилва.
Усетила нежните устни, замлъкна,
като мен, тяло от чувства извила.
Топлият дъх, на парчета ме пръсна,
промъкна се в мислите, в тялото, в мен.
После събра ме с копринени пръсти.
Душата превзе ми. Сънят ми отне.
Жарава пламнах, стопих се в ръцете ти.
Бях безсрамна, изгаряща, огнена.
Дори звездите спряха да светят…
А луната, за нас запази си спомена.
