andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
Sep 4, 2008, 7:47 AM

Затъмненията лунни ще са наши 

  Poetry » Love
710 0 12

 

Сбогом, страннико. Не ме помни със лошо...

Избягах от душата си... На тъмно...

Пресрещнаха ме немите въпроси,

разбридаха сърцето ми до съмнало...

 

 

Разлиствам всяка дума в писъмцата ти...

Преглъщам сълзите си... цвят да не поникне.

Протягам пак във тъмното ръката си...

... Звездите все така изгряват си усмихнато.

Не им се сърдя... Даже и на себе си.

Реката... звездната... преминахме я двама.

По пясъка следите ми оставаха...

... Водата ще ги претопи... в забрава.

А вятърът със кратките си набези,

ще роши сянката ни във тревата.

Щурчетата ще чакат лунни залези...

... Мечтанията ще изчезнат със росата.

 

 

И само някъде над дясното ти рамо

една целувка ще се спре уплашена,

а после ще се скрие във дланта ти...

но затъмненията лунни...

                                                                 ще са наши.

 

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??