Заваля
Добре си казваш,
да ти кажа и аз не се оплаквам.
Минават дните подредени като в низ.
Небето само дето се навъси,
и ще завали евентуално... От каприз!
Добре съм. Започнах да рисувам.
Справям се по някой път...
Научих се дори да снимам.
Така лекувам си гневът.
Само дето заваля...
Казах ли ти? Небето се навъси.
А улукът запушен от листа,
натежал от дъжд се срути.
Иначе съм си добре.
Задачи имам цяла върволица.
Само това, отвратително небе,
ми се въси, сякаш съм длъжница.
Казах ли ти? Заваля...
И улукът се запуши.
Проклети да са всичките листа!
Запушиха го и се срути. От дъжда...
Не ти ли казах? Заваля...
А аз съм си добре.
Казах ти. Това го помня.
Просветна старото небе.
И дъждът е вече само спомен.
Е, хайде... Ще рисувам.
До пак... До следващия дъжд.
Виж, листа ми се нагъна...
От дъжда е. Знам. А ти се дръж.
© Анахид Демирова All rights reserved.
Диша ми се точно такъв аромат-на трева, окъпана след дъжд.... 
