Духа си натоварих с бреме тежко.
Чувал, претъпкан с невъзможна скръб.
Човек да съм във време нечовешко,
светът когато ми обръща гръб.
Не ще го моля още сто години
да би се със Твореца примирил.
Че пътят към катарзиса един е:
Да стане крем отровният бодил!
Уви, земята с тръни се задръсти
за тленните потомци на Адам.
А кремовете се броят на пръсти
и светят под Небето - тук и там. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up