Завет на мъченик
Духа си натоварих с бреме тежко.
Чувал, претъпкан с невъзможна скръб.
Човек да съм във време нечовешко,
светът когато ми обръща гръб.
Не ще го моля още сто години
да би се със Твореца примирил.
Че пътят към катарзиса един е:
Да стане крем отровният бодил!
Уви, земята с тръни се задръсти
за тленните потомци на Адам.
А кремовете се броят на пръсти
и светят под Небето - тук и там.
Венец да ти сплета от тях, о Боже!
Не искам друго! Само тях ми дай!
И бремето с чувала невъзможен
ще удържа до сетния си край...
Да вдишвам братска обич. До насита!
И жертвен огън в дар да ме гори!
Духът ми няма в немощ да залита,
но още от Небето ще твори.
И бремето, което уж е леко,
ще смъмря със Завет на мъченик:
Един живот живееш тук, човеко!
Раздай го до последния си миг!
(Птицата в теб)
Ясен Ведрин
© Ясен Ведрин All rights reserved.
