Mar 30, 2007, 2:42 PM

Завинаги

  Poetry
1.4K 0 8

Понякога любовта е жестока
Понякога непрестанно грешиш    
И слушаш и вярваш и молиш   
и отново не можеш да заспиш      
Понякога любовта е различна  
Понякога без глас крещиш     
Но винаги изход намираш     
И пак обичаш нали  
Но все пак любовта е любов     
И тя върти земята      
Дори да си слаб и безсилен     
Тя е отново в душата      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелиса-Мел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...