Mar 30, 2007, 2:42 PM

Завинаги

  Poetry
1.5K 0 8

Понякога любовта е жестока
Понякога непрестанно грешиш    
И слушаш и вярваш и молиш   
и отново не можеш да заспиш      
Понякога любовта е различна  
Понякога без глас крещиш     
Но винаги изход намираш     
И пак обичаш нали  
Но все пак любовта е любов     
И тя върти земята      
Дори да си слаб и безсилен     
Тя е отново в душата      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелиса-Мел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...