natiii (Наташа Басарова) natiii (Наташа Басарова)
15 396
Feb 6, 2008, 5:09 PM

Завинаги

  Poetry
877 0 12
Обещай, че без мен ще живееш,
обещай, че без мен ще гориш!
Обещай, че без мен ще умееш
все така устремен да пламтиш!

Обещай ми, че няма да плачеш
и да страдаш за минали дни!
Обещай ми, че ведро ще крачиш
с огнен пламък във свойте очи!

Обещай ми, че ще изживееш
всеки миг, заплануван от нас!
Обещай ми, че вечно ще пееш,
без умора, до сетния час!

Обещай ми, че пак ще се срещнем
в онзи друг, тъй загадъчен свят!
Обещай ми, че пак ще си легнем
и звездите над нас ще пламтят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0