Завинаги мъртъв!

Ти си мъртъв! Завинаги мъртъв!

Но за мен, а не за света...

Погребан си нейде дълбоко в сърцето ми,

а не на два метра в пръстта.

Но тази болка е стократно по-голяма

да знаеш, че е някой нейде жив,

но място в сърцето ти за него няма

и той е мъртъв в твоите очи.

Не идвай в моя сън. Върви си!

За тебе нямам място и в съня.

Ти сам осмя мечтите си

и с гордостта си сам се подигра.

Сърцето ми е гробница и храм свещен,

в който нямаш право да се молиш,

защото за невярващи е забранен

и ти портите му няма да разтвориш.

Очите ми са къс коприна - синя,

но своя образ няма да намериш в тях.

Усмивката ми - цвете на богиня,

за теб не ще прерасне в смях.

Отивай си! Умрелите не се завръщат -

ни грешниците, нито пък светците

по пътя си назад не могат да се връщат.

Аз знам, че няма жив сред мъртъвците...