Завинаги негова...
На мъжа, който обичам!
Понякога просто искам да се скрия.
Понякога искам само да поплача.
Сълзите си сама ще изтрия,
защото няма го този, когото тача.
Понякога мигът се превръща във вечност,
понякога умирам в този миг...
Всичко в мен е студ, няма човечност.
Тишината ми изревава с остър вик.
Но не понякога, а винаги няма кой да ме чуе.
Винаги ще плача сама.
Сълзите ми няма да има кой да изтрие..
Душата ми ще остане чужда за любовта.
Понякога просто искам да се скрия.
Понякога искам само да поплача.
Сълзите си сама ще изтрия,
защото няма го този, когото тача.
Понякога мигът се превръща във вечност,
понякога умирам в този миг...
Всичко в мен е студ, няма човечност.
Тишината ми изревава с остър вик.
Но не понякога, а винаги няма кой да ме чуе.
Винаги ще плача сама.
Сълзите ми няма да има кой да изтрие..
Душата ми ще остане чужда за любовта.
© Елица Малева All rights reserved.
