Завист

Poetry

525 2 4

Завидя ми дори и за раните,

за онези - що ме калиха.

Няма ги.

Цигара от пепел и лава си свиха -

силна, отровна, напомняща дните.

Не си май щастлива?

Завистта е коприва

и пак ще те пари.

Утре отново на линия

ще палиш пожари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Завистта е комплекс от недоимани любови!
Блазе му, който не завижда!

2018-12-03T11:11:52+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Кратко,но толкова съдържание,Васе!Самата истина!

2018-12-03T10:28:21+02:00
Веси_Еси (Еси)

Съгласна съм с теб, Васе! Завистта е отрова за този, който я излъчва. Поздрави!

2018-12-03T10:05:25+02:00
aap (Ангел)

Така е Васе!!!

2018-12-03T09:58:34+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0