Завист

Poetry

523 2 4

Завидя ми дори и за раните,

за онези - що ме калиха.

Няма ги.

Цигара от пепел и лава си свиха -

силна, отровна, напомняща дните.

Не си май щастлива?

Завистта е коприва

и пак ще те пари.

Утре отново на линия

ще палиш пожари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Завистта е комплекс от недоимани любови!
Блазе му, който не завижда!

2018-12-03T11:11:52+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Кратко,но толкова съдържание,Васе!Самата истина!

2018-12-03T10:28:21+02:00
Веси_Еси (Еси)

Съгласна съм с теб, Васе! Завистта е отрова за този, който я излъчва. Поздрави!

2018-12-03T10:05:25+02:00
aap (Ангел)

Така е Васе!!!

2018-12-03T09:58:34+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0