Feb 22, 2008, 3:33 PM

Завръщане

  Poetry
638 0 3
 

Завръщане

 

 

Завръщам се тук пак същата и малко различна,

да търся надежда в остарели мечти.

И едно чувство във мен, така нетипично,

за миг там някъде в мен се роди.

 

Ароматът на вятъра си бе още същия,

а цветът на нощта е пак виолетов.

На същото място намира се къщата

със звездните нощи през юлското лято.

 

И пак пеят щурците безгрижно и нежно,

изпълнен е въздухът с мирис на младост.

В душата ми става леко и свежо,

сърцето ми бие в ритъм на радост.

 

И с лека усмивка и поглед блуждаещ

спирам аз времето за миг свобода,

да наситя със спомени душата, мечтаеща

за младост крилата и миг красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления!!!
  • Красиво рисуваш и ме вълнува стиха ти!Поздравления!
  • Страхотно е да видя че не всичко в материалния ни свят е изгубено.Бях се отчаяла докато не попаднах на сайта.Поздравления лично към Вас за творбата и към създателите на това прекрасно кътче за млади таланти.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...