Feb 3, 2006, 12:57 AM

Завръщане

  Poetry
1.7K 0 4

                                                                       На Венци(08.01.2007г.)

Ще бъдеш там във всеки залез и във всеки изгрев....
В гъсеница или листо,
или в  земното кълбо...
Ще бъдеш дух, безкрайно скитащ и самотен...
Ще идваш тихо в съня ми кротък,
а аз ще чакам твоето завръщане.
Ще бродя, тихичко ще шепна на сезоните за нашата любов....
А те ще мълчат унесени,  ще винят суровия живот.... 
Идваш и отново тръгваш, потъваш някъде из вечността...
След изгрева отново мръква, тръпнеща очаквам те в съня.
Не си отивай,остани или със теб вземи ме,
ала силуетът ти мълчи.... 
Но мрака се загубва само тихичко-
"Обичам Те!" 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васи Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...