Nov 5, 2005, 4:23 PM

Завръщане

  Poetry
1.6K 0 4
на Р.С.

Ако в измислените светове
спасение не можеш да намериш,
върни се в себе си, дете си
още там с мечти неосквернени,
които са обречени на сбъдване….
На пистата на своя първи полет
едно перо от ангел си забравила,
а свиреше със него на цигулка
обречено при всяко пълнолуние…
Забрави ли онази лунна приказка,
която подари ми на разсъмване,
написана с мастило от звезди?... 
Виж,  още луната чака своята соната
и образа си всяка нощ рисува
по гладката и черна твърда кожа
на нечие замлъкнало пиано,
и моли го със бледи неми устни
сълзата във окото и да върне…
Душата ти тежи от ноти счупени,
изгубили мечтата си за песен,
но там, където песента се връща,
едно перо от ангел се белее…


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...