Завръщане сред златните поля
ЗАВРЪЩАНЕ СРЕД ЗЛАТНИТЕ ПОЛЯ
Понякога детето в мене
обича нощем да ме буди –
помъкнало съдрано кепче –
за лов на звездни пеперуди,
и захарно петле червено –
останало почти без гребен,
и синьо дочено каскетче,
играчките си непотребни.
С одраскана от трънка скула,
с ожулено – до кръв! – коляно
нашепва ми, че вън е юли
и да си тръгне му е рано.
Постой, детенце, да подишам
от къдрите ти – златна слама.
Не става ли човек излишен,
за детството щом спомен няма?
Будѝ ме още, с дух тревожен,
опазило хлапашка дързост.
Дали все още е възможно
назад – в света ти да се върна?
© Валентина Йотова All rights reserved.
