9.12.2021 г., 16:13 ч.  

Завръщане сред златните поля 

  Поезия » Друга
585 4 4

ЗАВРЪЩАНЕ СРЕД ЗЛАТНИТЕ ПОЛЯ

 

Понякога детето в мене

обича нощем да ме буди –

помъкнало съдрано кепче –

за лов на звездни пеперуди,

и захарно петле червено –

останало почти без гребен,

и синьо дочено каскетче,

играчките си непотребни.

С одраскана от трънка скула,

с ожулено – до кръв! – коляно

нашепва ми, че вън е юли

и да си тръгне му е рано.

Постой, детенце, да подишам

от къдрите ти – златна слама.

Не става ли човек излишен,

за детството щом спомен няма?

Будѝ ме още, с дух тревожен,

опазило хлапашка дързост.

Дали все още е възможно

назад – в света ти да се върна?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??