Завръщане в града на поета
Завръщане в града на поета.
Пазарджик
Здравей приятелю,
палавнико,
с развят перчем
сред полята на Тракия
и склонил глава
в нозете на
Родопите.
Не очакваше да се върна -
толкоз скоро.
Нали?
Ти,
когото
поетът Иван Бунев
нарече
„вятърничев хулиганино",
ти, мой Пазарджик,
пак си се
окъпал
в зеленината на
кестените,
заслушал си се
в смеха на
момичетата -
най-красивите
и отпиваш
от животворните води на
Марица.
Здравей, приятелю,
приласкал
игрите на момчетата
в реката,
напомнил ми
първата целувка
там - някъде
на Острова,
под сянката на ясените
и ромона на водата.
Здравей -
аз се
завърнах,
за да чуя
звъна на камбаните -
изкованите -
да видя иконостаса
на Рафе Клинче
и да се посмея с теб
на вятъра - приятел,
вдигащ
полите
на
жените,
пресичащи Ларгото,
накарали поета да
възкликне -
„Боже, какви нозе,
изваяни в коритото
на Марица."
После,
нали
знаеш, приятелю,
ще чуем каваците -
там, край Добровница,
как пеят песни
за може би вече
спокойната душа на поета.
Той толкова много те обичаше -
„Разбойнико с бяла риза" -
Обичаше те
може би
толкова, колкото и аз,
и тази вечер
двамата с теб
ще оставим
чаша червено
вино
за него
и ще
препуснем
по магистралата на спомените,
яхнали конете
на Дионисий.
Здравей, приятелю -
честно казано
не от добро,
а за добро
от тебе си тръгнах
и пак не от добро,
а за добро
при тебе се връщам.
Но ти знаеш, приятелю,
разбираш,
че всички градове по света
са тъжни, когато е жив
споменът за теб.
А
той
не умира
нито лесно,
нито трудно.
Хиляди пъти
съм
го давил
в хиляди литри
ракия - сливова -
и чуждоземски уискита,
и други такива.
Много пъти криел съм го
зад усмивки - криви,
проклинал съм го
над беломраморни
женски гърди -
а той все се връщаше -
тъй както каза го поета в
„Градът
Реката
Любовта"
Здравей, приятелю,
посрещнал ме с любовния триъглник -
Топлница, Марица и Канала.
Ти нали знаеш и помниш
момчетата,
обиколили света
със стара гума от камион -
там, във канала -
от Пожарната, почти до Капаците.
И днес аз те питам:
кажи ми къде са
децата, които
играят така весело?
Здравей, приятелю -
ето ме
тук
и
сега...
при теб.
Къде ги прогони
старите къщички -
сгушени
под липите
на улица „Стефан Захариев"?
Правиш се, стар приятелю,
на голям,
модерен,
бетонен
и лъскав
с новите си строежи
и сякаш забрави,
приятелю, улицата на липите.
Но
ти
не
си
такъв,
приятелю...
поне
не
и
за мен.
Ако мислиш, че те лъжа -
питай душата на
Поета и
неговото слово, приятелю.
Здравей, аз се върнах, приятелю...
При тебе и при Поета.
Завинаги...
П.П. Поетът ми беше добър приятел, моля не оценявайте, защото има негови цитати включени в тази творба.
© Стоян Владов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тук,направо се разревах,,,Но,явно душата на Поета-живее в Поета...
-
Много истински стих!Поздравления!
-
Благодаря ви много!
-
"...не от добро,
а за добро
от теб си тръгнах
и пак не от добро,
а за добро
при теб се връщам."
Каквото и да напиша, ще е малко, но наистина ме разплака!
Върна ме в моя роден град и в спомени, които са останали на стотици километри далече...
Благодаря ти!
Поздрав -
Поздрави!
-
Силно и затрогващо!
Усетих атмосферата и емоцията на стиха!
Поздравявам те! -
Поздравления!!!!Отново хубав стих!!!
-
Не го оценявам Стояне,но наистина много ми хареса.
И аз съм от Пазарджик и твоето стихотворение влезе под кожата ми и го изживявам истински!
Прегръдка! -
За да тръгнеш ти е трябвало много сила, за да се завърнеш- също. Чудесно посвещение...
-
Великолепна творба...! Поетична любов струи...
Разплака ме...и липите ми замирисаха...
много ме развълнува...с обич, Стоян.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
