Зазиждане
... над трупа на лятото надвесена
да обвивам спомена в мъгли...
В. Чапанова
Ще те затиснат ниски небеса
и грижи. Детска врява. Пълен хаос.
Ще бъдеш с друг. И аз ще бъда сам.
Живот ли е? Куршум. И то нахалост.
Над мен небе – опушено стъкло
и хоризонт, от пулса ми по-крехък.
За теб прозорец, махнал със крило
и вейнал дълги пътища и стрехи.
Ще балсамира есента с мъгли
трупа на лятото и ще си иде.
А аз, когато всичко преболи,
в съня ти хлътнал, светъл и невидим...
... ще те погаля със коси. Или
назад към тебе пътя ще зазидам...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
