Здрач/Twilight
Студен съм аз, но как да се държа студено,
щом близо си до мен,
и казваш, че за нас е отредено
да бъдем двама до последния си ден.
Ала за мене, мила, ден последен няма,
подарена ми е вечността,
в сърцето ми гнезди се пропастта голяма,
открехваща се между две сърца.
Но и това за мен не знаеш ти,
сърцето ми от камък изградено,
не трепва, даже не тупти,
студено, ледено и замрaзено.
Животно съм с инстинкти непреодолими -
глад за плът и кръв във мен напира,
жажди без човешка кръв неутолими,
сухота и мъки, които човекът не разбира.
Мислите човешки набързо аз прочитам,
виждам за какво си мислят те,
действията им виждам и предричам
и са като пешки в моите ръце...
А твойта кръв, за мене певица,
разкрива мирис като опиат,
красива като крилете на птица,
туптяща в непрекъснат кръговрат.
Представях си как целувам горещата шия,
където под тънка кожа кръвта ти кипи.
Казвах за силата си "Сдържай се, спри я!",
докато жаждата в гърлото започна да гори...
Но и болеше ме, ако мислех ти злото
обичах те вече силно и жарко,
а ти наивно ме гледаше в очите от злато,
не можех да ти откажа дори и за малко...
Привързвах се ден след ден повече към теб,
зависим вече бях във твоите ръцe
сърцето ми не беше вече лед,
обичаше то - беше истинско СЪРЦЕ!
... Twilight... Edward...
© Лора Цанова All rights reserved.
Поздрави!
