Здравей, видях ти аз очите,
И моите не мога да сваля от тях,
Пламнаха ми чак ушите,
Какво се случи даже не разбрах.
Сърцето спира да тупти,
И пулса рязко ускорява,
Вървиш като замаян ти,
И сякаш ходиш по жарава.
В стомаха ми пеперуди полетяха,
Гласът излиза като вой,
И мислите ми само бяха,
Какво се случва, боже мой.
Когато аз отново те видях,
И пулса пак се ускори,
Тогава всичко аз разбрах,
Вселената любов ми подари.
© Hristo Hristov All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
