Здравей, видях ти аз очите,
И моите не мога да сваля от тях,
Пламнаха ми чак ушите,
Какво се случи даже не разбрах.
Сърцето спира да тупти,
И пулса рязко ускорява,
Вървиш като замаян ти,
И сякаш ходиш по жарава.
В стомаха ми пеперуди полетяха,
Гласът излиза като вой,
И мислите ми само бяха,
Какво се случва, боже мой.
Когато аз отново те видях,
И пулса пак се ускори,
Тогава всичко аз разбрах,
Вселената любов ми подари.
© Hristo Hristov All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
