Здравей, Любов!
Чист си като СВЕТЪЛ храм.
Ласкаеш. Опияняваш като дрога
и излизаш непокварен пак от там.
Да целуваш устните ми как умееш...
Заравяш спомени в тъмните коси.
Звънък смях. Ласки. Сълзи. Сееш.
Живее хала в твоите гърди.
Жадна съм за твоята отрова,
във вените разливаш топлина.
Погубваш, разпиляваш ме отново...
Искам пак за теб да се родя!
Здравей, Любов! Днес без теб не мога!
Изтрий червилото от устните!
Целувай ме... пред всички тези хора
и да тръгнем пак сами... по улиците, пустите...
© Силвия Илиева All rights reserved.
