А аз те чаках, мое Лято,
сред толкова дългите зими.
Сезоните трудно се сменят в душата,
ела. мое Лято, ела, съживи ме,
прати пролетта да разпъпи цветята
и в розово-бяло да ме облече,
килим от трева да разстле по земята,
да тичам към тебе по боси нозе.
Ела. мое Лято, след толкова зими
жадувам да чувствам дъха ти горещ,
ела. мое Лято, ела целуни ме,
не искам да бъда момиче от скреж.
© любимка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
