Здравей, приятелю! Ти, който
плахо зад оградата надничаш.
Не се свени! Домът ми е отворен.
Влез вътре. Хлябът ми опитай.
Солен е, да! Понякога горчив е.
А виното сълзите в кръв превръща...
Не бой се! Нищо няма да ти искам.
Ще ти налея - лесно да преглъщаш.
Животът собственост е казват.
Не можеш чуждият да вземеш.
Но всекиму свободна воля дал е Господ.
Макар, че сила няма всеки да избира.
Седни, приятелю и не унивай!
Попитай ме и аз ще ти разкажа...
Как чуждото е винаги по-сладко.
И колко лесно е да гледаш завистливо.
Но не за хляба трябва да се борим.
Нито за злато да ламтим и за палати.
За сила само Господу да се помолим,
тогава и залостени врати ще се отворят.
© Мая Санд All rights reserved.