Зелените ботушки на цветя...
"Каквото си платил става твое...
и твоето рано или късно
се връща при теб..."
Стивън Кинг - "То"
На нас все нещо друго ни е нужно,
а не това, което сме платили.
И аз с какво ли бях заслужила
зелените ботушки на цветя,
с които детството вървеше...?
Към всички неизпълнени неща,
към пясъчните хълмове на дните,
озоновите мИриси - внезапните,
при срещата ми с любовта.
И запознанството
с пазача на душата ми...
(че той скривалище си беше построил
и много късно се показа...)
Да се прелистя, за да разбера.
Той само наблюдател се оказа,
на вземането, даването, мрака...
и веселото буйство на възторга ми,
и колко съм смирена, като чакам...
А аз ще се гадая...?
Празна работа...
Той е четецът, а пък аз съм книгата.
Дано това, което се полага
да ми стига.
Това, което ме връхлита -
да го разбера.
Но знам -
той няма никога да си отиде.
Макар, че беше бос, а аз му подарих
зелените ботушки на цветя...
© Маргарита Василева All rights reserved.
