враната (Маргарита Василева)
156 5525
Aug 1, 2009, 11:08 AM

Зелените ботушки на цветя... 

  Poetry
1474 0 37

         "Каквото си платил става твое...

           и твоето рано или късно

           се връща при теб..."

                           Стивън Кинг - "То"

 

На нас все нещо друго ни е нужно,

а не това, което сме платили.

И аз с какво ли бях заслужила

зелените ботушки на цветя,

с които детството вървеше...?

Към всички неизпълнени неща,

към пясъчните хълмове на дните,

озоновите мИриси - внезапните,

при срещата ми с любовта.

И запознанството

с пазача на душата ми...

(че той скривалище си беше построил

и много късно се показа...)

Да се прелистя, за да разбера.

Той само наблюдател се оказа,

на вземането, даването, мрака...

и веселото буйство на възторга ми,

и колко съм смирена, като чакам...

А аз ще се гадая...?

Празна работа...

Той е четецът, а пък аз съм книгата.

Дано това, което се полага

да ми стига.

Това, което ме връхлита -

да го разбера.

Но знам -

той няма никога да си отиде.

Макар, че беше бос, а аз му подарих

зелените ботушки на цветя...

 

 

 

© Маргарита Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Удоволствие за душата ми е когато се отбивам при теб!
    Поздравче!
  • Ей заради тези зелени ботушки на цветя те обичам, дето все на босите ги даряваш. И заради буйния възторг на прекрасната ти душа.
  • Че не всичко ни е дадено да разберем и не всичко ще ни е достатъчно си е чисто човешко. Истината е че малко получават зелени ботушки на цветя. Приятна изненада е това носталгично и дълбокоразмислящо стихче!
  • Любимо!Много!
  • Връхлиташ като мисъл необяздена
    от отговора на един въпрос.
    Къде е смисъла? И трябва ли
    да сме такива. И защо?

    Удоволствие си!Благодаря ти!
  • ...Удоволствие си!!Поздравявам те!...
  • много хубави ги редиш
  • Мъдри стихове с настроението на чифт зелени ботушки на цветя! Благодаря! С обич, Марго!
  • Страхотно удоволствие за кой ли път!!!
  • Ако можеше някой да оперира души.....само ако можеше !!!!!
  • "Той само наблюдател се оказа,

    на вземането, даването, мрака..."Невероятно стихче! Поздрави!
  • Страхотно!
    Мъдрост, поднесена с лекота!
    Браво!!!
  • Веселото буйство на възторга ТИ!
    Марго!*
    С обич!
  • "Дано това, което се полага

    да ми стига.

    Това, което ме връхлита -

    да го разбера"

    Дано!
  • кАКТО ВИАНГИ ОРИГИНАЛНА
  • Достави ми невероятно удоволствие, Марги*!
    Благодаря!
  • Сърдечни поздрави! Прекрасен стих!
  • Браво, Вранке!
    Невероятна си!
    Поздравче от Шкафче!
  • Дано пазачът на душата остане винаги верен... А зависи от това, което му даваме...
  • Само времето е босоного и за него,дори и да искаме,не можем да купим ботушки за връщане ... не само към детството. Хареса ми!!!
  • Марги само мога да кажа че си великолепна с този твой стих , Браво поздравления и целувки
  • Благодаря ви приятели!Толкова съм заета в последно време, че не остава време за нищо.
    Обичам ви!
  • точно защото си му ги дарила, Пиле*
  • То си е точно така Вранке!
    "На нас все нещо друго ни е нужно,
    а не това, което сме платили."

    "А аз ще се гадая...?
    Празна работа...
    Той е четецът, а пък аз съм книгата.
    Дано това, което се полага
    да ми стига.
    Това, което ме връхлита -
    да го разбера."
    Не всичко можем да разберем, но дано поне ни стигне!
    Беше ми удоволствие!
  • Той е четецът, а пък аз съм книгата.

    Дано това, което се полага

    да ми стига.

    Да! Но не стига.. Прекрасна си Вранке !
  • Браво!
  • Някои чоплят семки, други си чоплят в душата)))
    Поздрави!
  • По белите венчелистчета на Душата ти те чета, Марги! Разлистено-нежна!
    Удоволствие си!
  • Ти,босия обуваш !!!
  • Много хубав стих!!!

    Оргинален ,интересен и силен!!!

    Поздравления!!!
  • чуден символ са зелените ботушки на цветя.
    и стихът ти е чуден!
  • много имаме да четем от твоята книга, Вранке....!
    по добре обаче някои неща да останат тайна за нас....не всичко можем да разберем....!

    прегръдки вълчи...!!!
  • Неразлистена книга е душата ти, Марго...
    А стихът ти предизвиква размисли в няколко посоки! Умееш го.
    Прегръдки от мен!
  • Май някай се е разнежил по детското.Страхотно е!
  • Който е допуснат веднъж в душата, си отива само заедно с нея - така, че да не разберем и да не страдаме. Това е жестът му на благодарност за добрия прием. Харесах!
  • Как да си отиде?! На не всеки се полагат зелени ботушки на цветя...
    Гуш вранке!
  • Напълни един бакър вода, потопи си ръката вътре, после я извади. Колкото е голяма дупката от ръката ти, толкова е голяма и липсата от теб. Марго!
Random works
: ??:??