Зеленият път
На никой никога не завидях,
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини,
а крясъци дохождаха в съня ми
и някакви объркани души
празнуваха нарочно слабоумие,
удобството да имат под ръка
за празника си чудни суматохи
и вирната над този свят глава,
в която шутът себе си работи .
Ръката ми, подала къшей хляб,
научи се солта му да замесва
с невидимия истински инат
на нежните признания и песни.
Недейте да ме търсите сред вас,
живея в най-далечната планета,
където непослушният ми Аз
единствено с кръвта си се съветва.
