Монотонността лесно се превръща във магия

Стига да знаеш как се ползва въображение

Създадох образи, които от ума си трудно ще изтрия

Ден и нощ мога да влача поглед по това изображение

Нощ и ден мога да изхранвам илюзии

От обед до вечер да ходя по ментални екскурзии

От вечер до сутрин във теб да се взирам

В погледът ти, в картина, бавно да умирам

Да затворя клепачи и да творя изкуство

Изискват се не малко умения само със ум да почувстваш в сърцето си нещо

Обрисувайки случки изкусно

Да усетиш как топлина те обгръща тъй нежно

Случки, които може би са се случили, но не си спомням даже

Има ли значение накрая? Все някога истината като хитинова твар ще ме смаже,

Но интуицията с мен остава докрая, аз съм и вярна, подсказва ми, че

накрая сме аз, ти и тя в рая.

Vive mes délires